В много от западните държави има църкви на преоблада-ващото за България източноправославно християнство и те се управляват от известния ви български западноевропей- ски митрополит Симеон .

  И  в тези държави свободно се изповядва Източноправосла- вното християнство и всякакви други нетрадиционни за тях религии - ислям, будизъм и др., но никоя официална власт в тези западни държави не определя тези нетрадиционни ре- лигии и изповядващите ги граждани като заплаха за - нацио- налната им сигурност.

  А в същия момент - то тази религия - протестантската, коя- то от няколко века насам е станала традиционна за много от западните държави, но не е традиционна за България, се представя у нас като заплаха за националната ни сигур- ност. Като заплаха за българската национална идентич-ност.

  Това е нелепо, глупаво и невярно. Защото ако беше вярно, то тогава, по същата тази логика, като заплаха за национал- ната ни сигурност и заплаха за българската национална иде- нтичност би трябвало да бъдат обявени всички държави - преобладаващо протестантско вероизповедание.

 А то именно в съюз с тези държави България търси гаран- ции за своята национална сигурност и просперитет.Това по- казва неискреността и измамите, това показва двойния ста- ндарт, с който си служи официалната власт у нас.

  Единият стандарт е предназначен за външна употреба - за пред западния свят и неговите наблюдатели у нас, другият, вторият стандарт е предназначен за вътрешна употреба, за територията на страната ни. С такива двойни стандарти в областа на спаването на основните човешки права и сво- боди няма да стигнем никъде - нито бързо, нито далече.  

   Все ще ни причисляват към безнадеждно изоставащите!

Българският народ е твърде образован, за да продължава да се оставя да бъде подвеждан и измамван с тези лъжи и емоции, с които искат да спечелят неговите гласове поли- тици и партии, неразполагащи вече с други начини за това. поради огромния спад на доверието в тях.

   И затова се опитват да заиграват на фалшивите, но опасни нотки и струни на фалшиви разбирания и фалшиво предста-вяния патриотизъм и умерен до краен национализъм.

  Но историята е пълна с примери, че никога в историята на българския народ протестантството не е било заплаха за на- ционалната сигурност на България, заплаха за българската национална идентичност, а точно обратното.

  Ами едни от най-светлите моменти и събития в борбата на българския народ за неговото национално освобождение и неговата национална независимост се дължат и са тясно свързани именно с протестантството.

  Ако не беше видният американски /протестантски значи/ журналист Дженуариус Алойзиус Макгахан, изпратен през 1876 г. в България от английския /значи пак протестантски/ вестник „Дейли нюз" да анкетира положението на българ- ския народ след потушаването от турското правителство на Априлското въстание през 1876 г., то Европа и светът нико- га нямаше да узнаят истината за извършените жестокости срещу българския народ.

  Именно Макгахан в обширни свои статии е дал подробни сведения за извършените от турците жестокости и именно те- зи сведения, предадени от Макгахан, оказали решаващо влияние за спечелването на съчувствието към страдани- ята на българския народ - на демократичната общественост в Евро- па. Това го пише, и то точно така, във всеки учебник по бъл- гарска история.

   Ами за самото освобождение, за самото национално осво- бождение на българския народ от турско владичество са да- ли живота си десетки хиляди протестанти,

 Ние отлично знаем и помним, че в състава на императорс- ката руска армия, извоювала освобождението на България, са били десетки финландски / скандинавски - протестантс- ки значи/ полкове. И Родината ни е построила много паме- тници в знак на благодарност към руските и финландските воини.

  За освобождаването на самата наша община Белово, то на нейна територия са воювали и дали живота си и финландс- ки /протестантски значи/ воини и на всеки 14 януари, когато е официалният празник на нашата община и на него празну- ваме нейното освобождение, то винаги си спомняме и споменаваме с признание този факт.

  И в същия момент, то именно на българска територия и на територията на нашата община, се извършват едни от най-жестоките погроми, гаври и гонения срещу протестантите. Това не е човешко ! ! !

Единственият чуждестранен писател-изследовател, който освен българските писатели е написал една от най-хубави- те книги за Васил Левски- българския апостол на свобода- та - най-великия национален герой на България, книга, изу- чавана от всяко българско дете - е пак протестант - англий- ската писателка Мерсия Макдермот, за което тя на два пъти е награждавана с най-високия български орден - „Кирил и Методий".

   Също така, въпреки че по времето на комунистическия ре- жим се укриваше от българския народ един известен на меж- дународните историци факт, то след падането на комунизма този факт стана официално известен и също изучаван от ис-торията на България,

  а именно фактът, че след като продажни политици въвляко- ха България в касапницата на Първата световна вайна, която война свърши с втората национална катастрофа за България, въпреки че храбрите ни войници не загубиха нито една битка, нито едно сражение, чиято храброст политиците хазартно проиграха,

  то единствената причина след тази война България да не бъде напълно разпокъсана и разделена между съседните ни /все източноправославни/ държави, за което разпокъсв- ане те упорито са настоявали, с оглед на тяхната невъзмо- жност да победят българската армия в нито една война и с оглед на катастрофалните загуби, претърпени от тях,

 то единствената причина да не стане това и България да престане отново да съществува като самостоятелна дър- жава - е защитата, оказана на многострадалния български народ /именно на народа, а не на продажни правителства и политици/ от тогавашния президент на най-голямата и най-силна протестантска държава - САЩ Уудроу Уилсьн,

   който на тогавашните мирни преговори е заявил и отстоя- вал докрай позицията си, че:

  ако България бъде разпокъсана така, както искат нашите /източноправославни християнски/ съседи, то това ще бъде несправедливо и ще доведе до нови войни и страдания, не само за българския, ами и за сьседните страни и народи:  

   защото гордият и храбър български народ по-скоро ще умре, но-няма да приеме един толкова несправедлив мир и рано или късно то с оръжие в ръка ще се опита да поправи последиците на един несправедлив и жесток мир.

   И именно тази защита е спасила България от нейното пъл- но разпокъсване от съседните ни държави н от нейното из- чезване като самостоятелна държава.

 Или пак се е наложило от нашите източноправославни съ- седи България и българските национални интереси да бъ- дат спасявани и защитавани от президента на най-голямата протестантска държава, когато при това тя е била във вою- ващия срещу България съюз.

   Ами скорошното ни освобождение от желязната хватка на комунистическия режим пак го дължим на най-голямата протестантска държава - САЩ  и нейните съюзници от За- падна Европа и Северна Америка, много от които са с прео-бладаващо протестантско вероизповедание.

 Именно обявеният от президента на САЩ - Роналд Рейгьн - кръстоносен поход срещу комунизма и империята на злото, тогавашният тоталитарен Съветски съюз - доведе до осво- бождението на нашия и много други народи от омразния ди- ктаторски комунистически режим.

  Така, че и в далечната, и в близката ни история е пълно с примери, че никога, никога протестантството и протестанти- те не са били заплаха за националната сигурност и наци- оналната идентичност и самосъзнание на България и на българския народ. А точно обратното!

  Протестанти, протестантството и протестантски държави са помагали /и в момента помагат/ на българския народ за неговото национално освобождение, за защитата на бълга- рските национални интереси, за защитата на българската национална сигурност, идентичност и самосъзнание, за защитата на основните ни човешки права и свободи!

  И да бъде осъществявана дискриминация и репресии сре- щу протестантското малцинство в България, само и само някои политици и политически партии да спечелят тъй не-достигащите им гласове на избирателите, е истинско вар- варство и вандалщина, компрометираща ни пред свободния свят, която се надявам. че с помощта и подкрепата на цялата демократична общественост в нашата община, а и в България като цяло да бъде веднага прекратена.

   А срещу поръчите'лите и физическите извършители на те- зи срамни деяния да бъде предприето следващото се нака- зателно преследване за престъпления против политичес- ките и религиозните права и свободи на протестантското малцинство.

   Ако аз бъда избран за кмет на общината ни, то всички вие - народът на община Белово - отлично знаете, че поне на те- риторията на нашата община тези варварства от страна на

местната полиция и лумпенизирани и маргилизирани поли- тици няма да бъдат допуснати за извършване.

   Ще бъдат веднага забранени от мен, тъй като законът за местното самоуправление и местната администрация дава правомощия на общинския кмет да издава заповеди, които са задължителни за изпълнение от полицията,

  И една от моите първи заповеди ще бъде именна тази, за прекратяването от страна на местната полиция на преслед- ванията, гоненията и дискриминирането на протестантите, протестантските пастори и протестантското вероизповеда- ние на територията на нашта община.

   А вие - народът на Беловска община - отлично знаете и помните, че аз винаги изключително твърдо и безкрайно упорито изпълнявам възложените ми ангажименти, надеж- ди и очаквания.

  И това ще го направя на всяка цена, дори за успеха му да е необходимо да уведомя международни правозащитни орга- низации и международните наблюдатели в България от Съ- вета на Европа!

V/ ПРОБЛЕМ N 5 - НАЧИНИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА МЕСТНО- ТО САМОУПРАЛЕНИЕ. КОЛИЧЕСТВОТО И КАЧЕСТВОТО НА ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.

  По-напред вече загатнах как смятам да осъществявам в най-добрата му форма местното самоуправление.

  По характер, възпитание, възгледи и морал съм изключи- телно свободолюбив и демократичен и като такъв не искам да бъдат ограничавани свободата и правата на народа.

  Желая той сам да взема решенията за собствената си съд- ба и интереси. Затова желая по възможно най-широк кръг въпроси народът на Беловската община сам да взима ре- шенията.

  За целта ще организирам и използвам местни референду- ми, чрез които народът сам да решава собствената си съд- ба. Това е най-пряката, най-представителната и най-демок- ратичната форма на управление.

 Решенията да се взимат от самите тези, за които се отнасят - от народа за народа. А не да се вземат на тъмно и потайно от шепа управници, забравили какво са обещавали, и то ре- шения, които често са в пълно противоречие с народната воля.

  Нали именно за осъществяването на точно такъв най-де-мократичен начин на управление - чрез народни референ- думи да се взимат решенията, бяха насочени всеобщите и най-съкровени желания и надежди, които така и не бяха осъществени.

    Но от 1971 г., когато бе проведен референдум за приема- нето на предпоследната конституция, то вече близо три де- сетилетия нито един такъв референдум в нашата община и в държавата ни като цяло не е проведен, а всеки управник или кандидат такъв все се кълне колко е демократичен и колко много щял  да се вслушва в гласа на народа.

  Аз смятам поне в нашата община да въведа най-широкото използване на този най-демократичен начин за управление и за взимане на решения, който при това е напълно законен и законоворегламентиран.

  Съвсем не е задължително за всеки отделен въпрос да се прави отделен реферндум. На един референдум народът може да се произнесе по няколко въпроса.

  И при провеждането на два-три референдума годишно, то чрез тях народът може да вземе и то задължителни за уп- равлявщите решения по възможно най-широк кръг въпроси.

   Един управник може да греши през цялото си управление. Но един народ никога. Казано е в мъдростта.: „Една глава може и умно да мисли, но няколко глави мислят още по- ум- но!"

  А 12 000, колкото е народът на Беловската община - още много, много по-умно. Колкото повече човек се вслушва в гласа на народа - толкова по-добро и наистина в интерес на народа е управлението.

    Като свикнете вие, граждани на Беловската община, по то- зи начин сами да решавате собствената си съдба, чрез ре- ферендуми по възможно най-широк кръг въпроси от местна значение, решенията на които референдуми са задължите- лни за изпълнение, то:

  тогава след моя мандат - през времето на който ще получи- те възможност за тази най-добра и пряка форма на демок- ратично управление, то повече след това не бихте търпели никакъв калпав кмет или кмет-тиранин, или добър като чо- век, но смотан като управник кмет, които въобще не ги е еня за народната воля и народната свобода.

   И бързо бихте го отстранили от власт, именно чрез такъв референдум, който може да се проведе и по инициатива на народа, защото:

    един народ трудно би се примирил да му бъде отнето ня- ое  негово право и то баш най-съкровеното му право -право- то на свободата, чрез която сам и пряко да взима решенията за собствената си съдба, с която свобода вече е свикнал, завоювал и утвърдил през моя мандат.

  Относно количеството и качествата на местната администрация.

  Моето становище по този върос е вече известно с 10-годи- шна давност.

  Излишно е раздута по количество, а качеството й съвсем не е това, което е необходимо за доброто управление. Аз и със сегашния състав на администрацията мога да изпълня всяко едно от заплануваните от мен начинания, благодаре- ние на собствените си енциклопедични умения и познания.  

  Ако съответният чиновник не може или не знае нещо, аз ще го направя вместо него. Но защо ми е на мен тогава такъв чиновник?

    По закон администрацията подпомага кмета, а не той нея.  Та въпреки ,че благодарение на моите собствени качества мога да изпълня и с тази администрация всяко едно мое запланувано начинание, то неговото реализиране ще става много по-бавно, отколкото ако съставът й отговаряше на динамичните и повишени изисквания на съвременния живот.

  Много по-големи успехи, по-бързо изпълнение на заплану- ваните начинания, по-добро управление могат да се постиг- нат, ако се оптимизира - драстично се намали броят на чино- вниците и:

   същевременно се подмени основно неськратената като щатове администрация със знаещи, можещи, с необходими- те образование, квалификации, способности и умения, с хъс, сърце и желание за работа местни млади хора, които след известно стажуване в органите на администрацията бързо да ги въведа в работата.

  И които ще бъдат гръбнакът за една 15-20 години напред цивилизована, обърната с лице към проблемите на местни- те жители система на управление.

   Който жали излишните чиновници, не жали себе си, децата си и собствните си пари, които плаща под формата на все- възможни данъци и такси, от които народни пари,  живее бе- зполезно и вредно за народа грамадна дьржавно-чиновни- ческа маса.

   Заплатата на един излишен чиновник, заедно с осигуров- ките към нея, плащани от нашите пари - общинския бюджет, общо за един кметски мандат, се равнява на средствата, не- обходими за асфалтирането на 600 /шестотин/ метра улица.

  Изберета сами - безполезни и вредни чиновнически длъж- ости или повече асфалтирани улици и благоустроявания.  

   Няма кой друг, освен мен, да извърши тези радикални про- мени в местната администрация. Досега по стечение на обс- тоятелствата все не сме имали кмет, който да не е бил свъ- рзан по един или друг начин с чиновническата класа:  

   или пък който сам да не е бил такъв, или пък който да не е на някаква държавна и общинска работа /служба/, където всички благини са за него, а евентуалните издънки и загуби - за сметка на държавния и / или общинския джоб.

  За съжаление, не ми е известно да има някой от познатите ми други кандидати, които да не са били свързани с чинов- ническата класа, или които да не са на държавно или общи- нско гарантирани им работни места, което не ги прави сво- бодни и независими в действията и решенията им и :

   които никога не са се борили като мен - цял живот - сами в живота, без да разчитат на държавата и /или Общината да им  осигури работа, служба и заплата.

 Поради тези причини дори някои от тях - от другите сегашни кандидати, да искат да намалят администрацията, то просто ще му е неудобно да стори това. Народът ни има хубава мъ-дрост: „Гарван гарвану око не вади." Та така е и тука. „Чиновник чиновнику не пипа."

   Е, опитайте сега с такъв като мен, никога не бил и нямащ нищо общо с чиновническата класа, или пък държавно-об- щински службици и работни места.

  Има и още една друга причина, поради която никой друг от останалите кандидати няма да може да се справи с пробле- ма с намалението на състава на администрацията и с под- мяната на останалата от нея част.

   Всичките, за разлика от мен, са членове, силно обвързани и издигнати от една или друга партия. Ако рече един такъв човек да прогони неспособен чиновник, член на собствена- та му партия, то самата му партия първа ще гракне срещу него, че пипа нейни членове и така неспособният чиновник продължава да си работи там за наше зло.

     Ако пък рече да прогони чиновник от друга партия, то пък тогава тя ще ревне и гракне, че ги прогонва по политически причини.

   При мене такива проблеми няма- защото аз съм независим

    А чиновниците са хитри . Като видят партия победител, ве- днага стават нейни членове , за да си осигурят политически чадър за защита от уволнение.