Няма село или град без такива проблеми. Доста улици в Габ- ровица са в окаяно състояние. В Сестримо улицата от дясна- та страна по течението на реката и повечето от крайните улици са без трайни настилки. В Момина клисура също край ните улици не са асфалтирани.

   В град Белово прочутата като „просека в джунглата" ул. „Марица" 30 години вече чака своя ред, улица „Белия ка-мък" стои недовършена, като в приказката „Клан, клан, не- доклан".

  Улица „Надежда" правилно е кръстена така. Надеждата ви- наги остава, ако няма асфалт. Улица „Раковица" стои и тя не- завършена след постоянните разкопки за едно или друго на- чинание.

  Точно самият център на града е като след американски бо- мбардировки над сръбски град. Неграмотно проектираните решетки в горния край на улиците на кв „Разсадника" скоро след направата им се задръстиха и вече не са никаква пре- чка за свличането на огромни земни и пясъчни маси от чер- ните пътища чак до центъра на града, периодическото почи- стване на които струва сигурно повече, отколкото направата на една нова улица.

  Такива решетки пък съвсем липсват в горните краища на другите улици в Белово, граничещи с черни пътища, така че и по тях още боклуци се свличат в населените части на града.  

 Та и асфалтовите улици лека-полека се превръщат в почвени пътища от затрупващите ги по време на пороите земни маси. 

   В Аканджиево и Мененкьово в дъждовно време газят в кал до колене. Там асфалтът е частично явление.

  В Дъбравите проблемът им със сметището и крайните улици също не е решен.

   Нарочно оставих накрая Малко Белово, защото там положе- нието е повече от безобразно. Нито е село със селата, нито град с града. В каменната ера сигурно улиците са били по-добри от малкобеловските.

   Макар и не в чак толкова страшно състояние са и крайните улици в Голямо Белово.

 В повечето населени места на уличното осветление само името му е такова.

 В тъмни и безлунни нощи човек спокойно може да си разбие  главата в някой стълб, на който би трябвало да свети лампа, и да стане плячка на скитащите кучешки глутници.

  На всеки му се ще общинският кмет да му обещае, че ще ас- фалтира точно неговата улица, че точно пред него ще сло- жи улични лампи от бронирано стъкло, нетрошещи се от жи-лки и прашки, с което просто го принуждават насила да бъдат излъгани.

   Обещанията се лесно дават, но трудно се изпълняват. Исти- ната трябва да се знае такава, каквато е! Нито много розова, нито пък крайно отчайваща. „Пари нема, действайте!"

  Винаги има, и то по няколко, варианта за изход. Безизходи- ци има само по филмите. Колкото и парадоксално да звучи, въпреки, че са доста улиците в цялата община, които трябва да бъдат асфалтирани, канализирани и ремонтирани, при то- ва и с възстановяването на осветлението им с нечупещи се ос ветителни тела, то:

 точно за ТАКИВА ТРУДОЕМКИ, ИЗИСКВАЩИ И АНГАЖИРА- ЩИ ДОСТА РАБОТНА РЪКА ПРОЕКТИ И ДЕЙНОСТИ ПАРИ ИМА И СЕ НАМИРАТ.

   Ако,администрацията не беше карала такъв сладък и спо- коен живот през последните 10 години  досега нямаше и ед- на улица да остане неасфалтирана, ако излишната част от чиновничеството притежаваше необходимите качества и умения и се беше заела да разработва и търси финансиране за тези обекти от многото на брой международни финансови институции, които отпускат даже и безвъзмездни помощи именно за такава дейност, а даваните като заеми средства са с по 10 и повече години гратисни периоди, през които не трябва да се връща нищо.

  Човек трябва да е глух, сляп или неграмотен, за да не знае за всичко това. Та точно и това ни препоръчват международ- ните органи, с чиито помощи държавата ни се спасява от лик- видация поради фалит.

 Ние все искаме наново да откриваме откритото. Та тези пре- поръки са именно такива. Общините и държавата да влагат предоставяните им средства точно в такива проекти и дейно- сти по благоустрояване на населените места, които поради спецификата им ангажират много работна ръка и така се ре- шава едновременно и проблемът с безработицата.

  Но не би!... Некомпетентната и непипната - като неприкосно- вен идол - администрацията за тези 10 години не направи поне един единствен опит в тази насока.

  Един добър бизнесплан за отпускането на такива средства се прави от един добър чиновник специалист за около два месеца време. Значи един такъв добър специалист за 1 го- дина може да направи 6 такива добри проекта - с добри ша- нсове да получат финансиране.

  Според мен най, ама най-малко 10 чиновници са излишни в местната администрация.Ако всеки един от тези излишни 10 чиновници бе добър специалист, за 1 година те биха могли да направят общо 60 различни добри такива бизнеспроекта.

  За 10 години са можели общо да направят 600 такива добри бизнеспроекта за финансирания на благоустрояванията в общината ни.

  Само 1%, един единствен процент от тези пропуснати да бъдат направени проекти да бяха одобрени, то това прави цели 6 одобрени проекта за тези 10 години. Или средно по 1 одобрен проект на година и половина се пада.

    Всеки един такъв проект е за не по-малко от 2-2,5 млн. до- лара. Или само тези пропуснати да бъдат напреки и одобре- ни за финансиране 6 проекта от всичките общо пропуснати да бъдат направени за тези 10 години 600 такива, са можели да вкарат в общината 12-15 милиона долара, много от които под формата на безвъзмездна помощ :

  които правят около 24 милиарда наши лева (по курса на лева по времето, когато един долар беше 1 500 - хиляда и петстотин лева)  колкото е общият ни бюджет за 7-6 години.

  Как да се радва човек на такава администрация? Та ако ги нямаше тези излишни чиновници, а с парите за техните зап- лати да бяхме плащали на външни специалисти, все щяха да бъдат изготвени и одобрени задоволителен за нашата община брой такива проекти за финансиране на благоуст-ройството ни.

  А ние с тази администрация изпускаме дори такива средст- ва, които по случайност са били прездназначени за инвести- ране в нашата община, какъвто е случаят с изпуснатите таки- ва средства за финансиране оборудването на една добра по- ликлиника в село Сестримо. Да му се приплаче на човек!

    Та с една такава пропусната да бъде получена сума от око- ло 24 милиарда лева по днешни цени ( б.р. 99 г.)за инвести- ране в благоустрояванията ни, можехме да асфалтираме, ка- нализираме и осветим всички улици в общината, като при то- ва и едно 400-500 човека са можели да имат средно добре платена работа за през тези 10 години, заети с тези дейно- сти. Аман!...

  Какво конкретно ще предприема аз? - Не трябва повече да се изпуска нито една възможност за привличане на средст- ва за тези цели.

  Защото, ако не се справим с проблема с безработицата, то тогава по-малко средства от собствените ни ресурси ще могат да бъдат отделяни за благоустрояване, защото повечето ще отива за социални помощи и дейности, тъй като човек може да изтърпи още някоя година неугледната си улица, ама съ- щият този човек без ядене не може да изтърпи повече от 20-30 дена, защото тогава има опасност, загинал от глад, да го прекарат по хубавата му улица.

  Ама защо им са на загиналите от глад хубави улици, щом не са ги доживели приживе? !.. Та решаването на проблема с безработицата развързва ръцете на Общината да отделя по- вече средства от собствените си ресурси за благоустроителни дейности.

   А ,ако пък може с подходящи, добри бизнеспроекти да прив- лечем допълнителни средства от споменатите институции за извършването на благоустроителни начинания, то тогава ще разрешим изцяло или частично двоен проблем - хем ще има средства за благоустроявания, хем ще има разкриване на ра- ботни места в тази дейност за наши безработни. Но това са оптимистичните варианти.

 Какви са прагматичните, разположени във времето варианти?

   Веднага задействането на процедури за изработването на такива бизнеспроекти за привличането на външни за община- та средства за тези цели. И дори и прекрасно да са изработе- ните, никога няма абсолютна сигурност, че веднага и всички ще бъдат одобрени.

  А дори още първите да бъдат одобрени, то времето от започ- ването на изработката му до пристигане на средствата по тях не е по-малко от година и половина, но тези процедури все някога трябва да се задействат и да станат постоянно дейс-тващи, защото освен ден за ден, трябва да се мисли н малко в перспектива, без значение от това кой ще е следващият кмет, по чието време чак могат да дойдат такива средства. 

    Всички жители на нашата община имаме равни права да живеем при еднакво добри условия. Разпределението на средствата за  благоустрояванията на отделните населени места трябва да става приблизително пропорционално на броя на живеещите в населените места:

    като с корекционни коефициенти за тези от тях, които са в по-тежко положение и по-дълго време са живели в такива окаяни условия, полагащите им се средства би трябвало да бъдат завишени.

    Като благоустроителните начинания в отделните населени места ще започнат да се осъществяват по такъв начин, че ед- новременно благоустроителното начинание да бъде от полза за възможно най-голям брой жители от това място и заедно с това да бъдат наети на работа за това начинание възможно най-голям брой безработни жители от общината ни.  

   Същевременно има и един неизползван, пак може би пора- ди незнание и калпавост от страна на администрацията, за- конен резерв за по-евтиното и по-бързо благоустрояване.  

  Казано е: „Сиромах човек - жив дявол!" Та развитите държа- ви, които съвсем не са сиромаси като нас, използват подобни методи, като този, който сега ще опиша, та защо да не го пък използваме и ние, които сме къде-къде по-зян от тях?

 За какво става въпрос? Съгласно чл. 40, ал. З от закона за допитване до народа /за който имам силни съмнения дали се знае от мнозина кандидат-управници и който закон вече съ-ществува цели три години/, то:

   може да се свика и проведе и „Общо събрание на населе- нието" на дадено населено място, кметство, дори и в отде- лен кварал, което общо събрание може да вземе решение с напълно законна сила, с което да се задължи всеки трудо- способен /здрав/ гражданин на възраст от 18 до 60 години от съответния квартал, кметство или населено място да се включи с трудово участие в провежданите мероприятия за благоустрояванията, или да заплати неговата равностойно-сност  .

  Та така, че Общината може да закупи и предостави необхо-димите материали и да създаде необходимата организация и подготви съответните проекти, а жителите на съответния ква-ртал, кметство и пр. със собствени усилия и труд да се вклю- чат  в благоустрояването на собствената си улица, квартал, кметство.

       Та нали по подобен начин, през краткото ми временно заместник-кметуване през 90-а година, след активен призив от моя страна към населението в кв. Малко Белово, бе завъ- ршен водопроводът там, свързващ долния с горния водоем.

  Тогава много на брой доблестни граждани от Малко Бело- во се отзоваха и този водопровод бе наистина срочно завъ- ршен пред прага на настъпващата зима, благодарение на техния труд.

  Та този законен начин - резерв - за бързото и при това по-евтино благоустрояване, никак не е използван досега. А мно- го хора биха се съгласили да участват със собствен труд при едно такова решение на общото им събрание за благоустро- яването на собствената им улица, квартал и населено място, вместо да продължават да газят кал, те и техните деца, стига Общината да създаде нужната организация и предос-тави необходимите материали.

  Така е хем по-бързо, хем по-евтино, хем съдбата на хората е в собствените им ръце - както решат, така ще постъпят.

IV. ПРОБЛЕМ № 4. СРАМНАТА И ЖЕСТОКА ДИСКРИМИНАЦИЯ НА ПРОТЕСТАНТСКОТО РЕЛИГИОЗНО МАЛЦИНСТВО.

Не мога да не обърна внимание за пореден път и да не при- зова всички демократично мислещи граждани да ми окажат своята подкрепа и съдействие за прекратяването на срамна- та дискриминация на протестантското религиозно малцинст-во .

  Дискриминация, съпроводена с нечовешки, вандалски ре- пресии н гонения, които на територията на нашата община Белово започнаха за придобиват чудовищни измерения.

   Партии н политици, както в цялата страна, така и в нашата община, които не могат да привлекат избирателите към себе си със съзидателна н конструктивна политика, се опитват да направят това с погроми и хайки над и срещу протестантското религиозно малцинство.

   Желаейки по този начин да попаднат в центъра на събити- ята и да привлекат вниманието на обществото и с това да се представят и да бъдат възприемани от избирателите като патриоти, пазители и защитници на традиционализма в Бъл- гария.

   В тази тяхна по същество престъпна дейност активно съдей- ствие им оказва и полицията, която отколе е обявила протес- тантското и другите нетрадиционни за България малцинстве- ни християнски вероизповедания за заплаха за национална- та сигурност на България.

   Такива срамни сцени - разгонването с полиция в нашата об- щина, а и в цялата страна - на протестантски служения и на самите протестанти и протестантски пастори, мнозина от кои- то са чуждестранни граждани не съществуват в нито  една дру- га европейска държава, която претендира да е демократична

 Всичко това може да постави непреодолими проблеми пред нашата държава по пътя на нейната интеграция в евроатлан- тическите структури, за което е твърде показателен фактът, че за разлика от другите източноевропейски държави, то ние сме определени като изоставащи по пътя на тази интеграция!

  Ами с такива срамни за края на 20-и век дискриминации и гонения, то и не може да бъде друго, освен изоставане от ци- вилизования и демократичен свят.

   Каква заплаха за националната сигурност и откога станаха такава заплаха и с какво станаха такава заплаха гражданите с протестантско вероизповедание и самото протестантско ве-роизповедание? - Това е извратена логика и мислене!

 Стремим се към НАТО н Европейския съюз, в които много от държавите в тях са с преобладаващо масово протестантско вероизповедание, а в същия момент, то на наша територия са преследвани и тормозенн от полицията, от политическо- то и религиозно мнозинство протестантски пастори от тези дьржави - предимно англосаксонски н скандинавски.

   В същия момент то на наша територия, то протестантското вероизповедание е обявено за заплаха за националната си- гурност - тъй като то било рушало българските традиции н българското национално самосъзнание!

  Кой ги определя какви са тези традиции и  това самосъзна- ние и че те се рушат? Официалните власти ли, или всеки граж- данин поотделно?

  Ами за българските граждани от турски етнос и мюсюлманс- ко вероизповедание,то традициите са едни, съвсем различни от тези на християните.

   За българите римокатолици - традициите са други. За бълга- рските граждани от българския етнос, но с мюсюлманско ве- роизповедание /българите-мохамедани/ традиции-те са трети - различни и от традициите на турския етнос. различни и от традициите на християните.

  За българските евреи, изповядващи юдеизма. традициите са различни от всички останали. Така, че е нелепо и глупаво да се слага знак на равенство между все още преобладаващата източноправославна религия н националното самосъзнание и националната идентичност.

   При последното преброяване на населението,то само по-малко от един процент от живеещите в България граждани са се определили и са посочили, че имат небьлгарско наци- онално самосъзнание и това са предимно живеещи в Бълга- рия чужденци, или граждани от смесени - предимно бьлгаро-руски -бракове.

Останалите 99% /деветдесет и девет процента/ от граждани- те на България са се определили като българи с българско национално самосъзнание, независимо от това от кой етнос са и каква религия изповядват.