|
Монополите
трябва да се държат изкъсо, докато не е стана- ло късно с
трупането на дългове и загуби от дейността им.
Вместо повече
началници вьв ВиК - по-евтина и по-качест- вена вода. Внимателно
ще преразгледам договорите за упра- вление на ВиК и :
ако
сключилите ги не са постигнали договорените резултати или ако
въобще липсва договореност какви резултати ще пос- тигне
управлението, ако въобще липсват и заложените в пол- за на
общината гаранции от управлението му, каквото е изис- кването за
сключването на такива договори , или ако с този договор не са
защитени интересите на населението /на общи- ната/, разбира се,
че веднага ще ги прекратя.
Първият миналогодишен конкурс за
избор на управление бе анулиран и никой не бе обявен за
победител в него. Значи не е имало приемливи за комисията
разработки, представени от кандидатстващите за управлението
на ВиК, или ако е има- ло предварително набелязан победител, то
той не е удовлет- ворил от първия път комисията.
На втория
конкурс са били пак същите кандидати и един от тях вече е
спечелил. Въпросът е: защо не е бил спечелен още от първия път
този конкурс? Как така първия път този човек не е бил одобрен,
както и останалите, а на втория ве- че е одобрен?
Конкурсът бе
опорочен и още с условията за провеждането му, силно
стесняващи възможностите за явяване на повече кандидати.
Строителни ижненери, икономисти и средни спе- циалисти имаха
право да се явяват, но не и инженери хид- равлици и инженери по
хидротехнически съоръжения, как- вито са най-подходящи за
предприятие като ВиК.
Всичко това навежда на размисъл
и
намесата на желязна- та ми ръка за разплитането на кълбото от
преплетени, но ка- то че ли не в полза на населението и Общината
интереси.
Ето как един само опорочен конкурс води до теглила и
за- губи за всички.
Тези неща са несъвместими с моя морал.
Конкурсите за подобни, все още общински, дейности ще се
провеждат не от предварително подбрани членове на коми- сията,
без да има твърди доказателства за самата тяхна ком- петентност,
а от подбрани чрез жребий вещи лица, работещи като такива към
окръжните, апелативните и върховните съ- дилища.
Те са светилата
в своята област, като моралът и честността им са безспорни.
И
като по-отдалечени от нашата община хора, ще са и много
по-безпристрастни и обективни в оценките си.
При мене шест-пет
и далавери не може да има. Който ме по- знава ло-отблизо, добре
знае, че съм безкомпромисен и с прекалено твърда воля за
законосъобразността и прозрач- ността на действията.
2.
ПРОБЛЕМИТЕ С АСФАЛТИРАНЕТО НА УЛИЦИТЕ, КАНАЛИ- ЗИРАНЕТО НА
ВСИЧКИ, ОСВЕТЛЕНИЕТО ИМ, ТЕЛЕФОНИЗА- ЦИЯТА, ПОДДЪРЖАНЕТО НА
ЧИСТОТАТА, ОБЕЗОПАСЯВАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ,
Няма село или град без такива проблеми. Доста улици в
Габ- ровица са в окаяно състояние. В Сестримо улицата от
дясна- та страна по течението на реката и повечето от крайните
улици са без трайни настилки. В Момина клисура също край ните
улици не са асфалтирани.
В град Белово прочутата като „просека
в джунглата" ул. „Марица" 30 години вече чака своя ред, улица
„Белия ка-мък" стои недовършена, като в приказката „Клан, клан,
не- доклан".
Улица „Надежда" правилно е кръстена така. Надеждата
ви- наги остава, ако няма асфалт. Улица „Раковица" стои и тя
не- завършена след постоянните разкопки за едно или друго
на- чинание.
Точно самият център на града е като след
американски бо- мбардировки над сръбски град.
Неграмотно
проектираните решетки в горния край на улиците на кв
„Разсадника" скоро след направата им се задръстиха и вече не
са никаква пре- чка за свличането на огромни земни и пясъчни
маси от чер- ните пътища чак до центъра на града, периодическото
почи- стване на които струва сигурно повече, отколкото направата
на една нова улица.
Такива решетки пък съвсем липсват в
горните краища на другите улици в Белово, граничещи с черни
пътища, така че и по тях още боклуци се свличат в населените
части на града.
Та и асфалтовите улици лека-полека се
превръщат в почвени пътища от затрупващите ги по време на
пороите земни маси.
В Аканджиево и Мененкьово в дъждовно време
газят в кал до колене. Там асфалтът е частично явление.
В
Дъбравите проблемът им със сметището и крайните улици също не
е решен.
Нарочно оставих накрая Малко Белово, защото там
положе- нието е повече от безобразно. Нито е село със селата, нито
град с града. В каменната ера сигурно улиците са били по-добри
от малкобеловските.
Макар и не в чак толкова страшно
състояние са и крайните улици в Голямо Белово.
В повечето
населени места на уличното осветление само името му е такова.
В тъмни и безлунни нощи човек спокойно може да си разбие
главата в някой стълб, на който би трябвало да свети лампа, и
да стане плячка на скитащите кучешки глутници.
На всеки му се
ще общинският кмет да му обещае, че ще ас- фалтира точно
неговата улица, че точно пред него ще сло- жи улични лампи от
бронирано стъкло, нетрошещи се от жи-лки и прашки, с което
просто го принуждават насила да бъдат излъгани.
Обещанията се
лесно дават, но трудно се изпълняват. Исти- ната трябва да се
знае такава, каквато е! Нито много розова, нито пък крайно
отчайваща. „Пари нема, действайте!"
Винаги има, и то по
няколко, варианта за изход. Безизходи- ци има само по филмите.
Колкото и парадоксално да звучи, въпреки, че са доста улиците в
цялата община, които трябва да бъдат асфалтирани, канализирани
и ремонтирани, при то- ва и с възстановяването на осветлението
им с нечупещи се ос ветителни тела, то:
точно за ТАКИВА
ТРУДОЕМКИ, ИЗИСКВАЩИ И АНГАЖИРА- ЩИ ДОСТА РАБОТНА РЪКА ПРОЕКТИ И
ДЕЙНОСТИ ПАРИ ИМА И СЕ НАМИРАТ.
Ако,администрацията не беше карала такъв
сладък и спо- коен живот през последните 10 години досега нямаше и ед- на улица да остане
неасфалтирана, ако излишната част от чиновничеството
притежаваше необходимите качества и умения
и се беше заела да
разработва и търси финансиране за тези обекти от многото на
брой международни финансови институции, които отпускат даже и
безвъзмездни помощи именно за такава дейност, а
даваните като заеми средства са с по 10 и повече години
гратисни периоди, през които не трябва да се връща нищо.
Човек трябва да е глух, сляп
или неграмотен, за да не знае за всичко това. Та точно и
това ни препоръчват международ- ните органи, с чиито помощи
държавата ни се спасява от лик- видация поради фалит.
Ние
все искаме наново да откриваме откритото. Та тези пре- поръки
са именно такива. Общините и държавата да влагат
предоставяните им средства точно в такива проекти и дейно- сти
по благоустрояване на населените места, които поради
спецификата им ангажират много работна ръка и така се ре- шава
едновременно и проблемът с безработицата.
Но не би!... Некомпетентната и
непипната - като неприкосно- вен идол - администрацията за
тези 10 години не направи поне един единствен опит в тази
насока.
Един добър бизнесплан за отпускането на такива средства се
прави от един добър чиновник специалист за около два месеца
време. Значи един такъв добър специалист за 1 го- дина може да
направи 6 такива добри проекта - с добри ша- нсове да получат
финансиране.
Според мен най, ама най-малко 10 чиновници
са излишни в местната администрация.Ако всеки един от тези
излишни 10 чиновници бе добър специалист, за 1 година те биха
могли да направят общо 60 различни добри такива бизнеспроекта.
За 10 години са можели
общо да направят 600 такива добри бизнеспроекта за
финансирания на благоустрояванията в общината ни.
Само 1%, един единствен процент от тези пропуснати да бъдат
направени проекти да бяха одобрени, то това прави цели 6
одобрени проекта за тези 10 години.
Или средно по 1
одобрен проект на година и половина се пада.
Всеки един
такъв проект е за не по-малко от 2-2,5 млн. до- лара.
Или само тези пропуснати да бъдат напреки и одобре- ни за
финансиране 6 проекта от всичките общо пропуснати да бъдат
направени за тези 10 години 600 такива, са можели да вкарат в
общината 12-15 милиона долара, много от които под формата на
безвъзмездна помощ :
които правят около 24 милиарда наши лева (по курса на лева
по времето, когато един долар беше 1 500 - хиляда и петстотин
лева) колкото е общият ни бюджет за 7-6 години.
Как да се радва човек
на такава администрация? Та ако ги нямаше тези
излишни чиновници, а с парите за техните зап- лати да бяхме
плащали на външни специалисти, все щяха да бъдат изготвени и
одобрени задоволителен за нашата община брой такива проекти за
финансиране на благоуст-ройството ни.
А ние с тази
администрация изпускаме дори такива средст- ва, които по
случайност са били прездназначени за инвести- ране в нашата
община, какъвто е случаят с изпуснатите таки- ва средства за
финансиране оборудването на една добра по- ликлиника в село
Сестримо. Да му се приплаче на човек!
Та с една такава пропусната да бъде получена сума от око- ло
24 милиарда лева по днешни цени (
б.р. 99 г.)за
инвести- ране в благоустрояванията ни,
можехме да
асфалтираме, ка- нализираме и осветим всички улици в общината,
като при то- ва и едно 400-500 човека са можели да имат средно
добре платена работа за през тези 10 години, заети с тези
дейно- сти. Аман!...
Какво конкретно ще предприема аз? - Не трябва повече да се
изпуска нито една възможност за привличане на средст- ва за тези
цели.
|