3. ОБРАЗОВАНИЕ

    Учебниците от втори клас нагоре вече станаха платени. А в същото време броят на безработните, на хората с никакви доходи, се увеличава, доходите на работещите намаляват, изземвани им под формата на един или друг вид данък, та- кси, една или друга по вид осигуровка - за първа, втора и прочие задължителни пенсии, вече здравни такива се пла- щат.

   Намаляват доходите и чрез изземването им по друг хитър начин - непрестанно растящите цени на предлаганите от мо- нополните държавни предприятия стоки и услуги - ток, вода, телефони, въглища, нафта, бензини и др. Нетърпимо  е вече !

   Всичко това веднага предполага и налага нови задължения на Общината и тя се натоварва и с тях. Да види дали е възмо- жно за всички да си купят учебниците, защото грижите за об- разованието са нейни задължения.

    И за тези, за които това е доказано непосилно, тя да ги по- дпомогне за закупуване на учебници за техните деца.    

   Начините са два - с директни помощи за закупуване на нови учебници или като изкупи на по-ниски цени учебниците, които вече са били употребявани от изучилите даден клас деца и ги предостави безплатно на следващите нуждаещи се от тях. 

   Като те се задължат да ги върнат в последствие обратно на Общината, за да може тя да ги предостави отново на следва- щите нуждаещи се в рамките на срока на тяхното физическо износване.

  Вторият начин може да се реализира с по-малко средства, но се съмнявам дали хитроумни депутати и други управни- ци не държат под свой контрол една или друга печатница, която, за да печели, трябва да печати нещо, та така че за всяка нова учебна година да печатат нови по вид и съдър- жание учебници, та да им върви бизнесът, които хитроумни управници могат по този начин да предотвратят повторното и по-евтино излизащо употребление на ползваните вече учеб- ници.

   Друг основен проблем - недопускане по-нататъшно намаля- ване броя на заетите учители и осигуряването на допълните- лни и по-високи доходи, както чрез общовалидните за всички на бюджетна издръжка закони, така и чрез насочването им за включване в организираните курсове за обучение и прек- вали­фикация на безработните, финансирани от държавния бюджет, в които курсове нашите преподаватели могат да бъ- дат лектори и каквито курсове и самите наши преподаватели могат да организират, като финансирането им става от спе- циализирания за това държавен фонд.

  Трети много болезнен проблем -завещан ни от години назад от калпави, чуждоземни за нашата община управници- несъо-  бразяващото се с мнението на народа общинско управление.

   И най-лошото наше управление е по-добро от което и да е такова, осъществявано от външни хора.

Какво му пука на външния човек за нас, той не живее с нашите проблеми. 

   Този проблем, който ще го разгледам, е също ярък пример на моята теза, че едно калпаво управление вреди на всички, а при едно добро управление всички малко или много  зажи- вяват по-добре, та така, че не е все едно кой ще е общински кмет.

Кой е този проблем ? - Проблемът със сградата на прогимназията и гимназията, построена в никъдето!

 Правил съм изчисления и се оказва, че откакто обучението на децата ни се премести - там, в никьдето, то транспортните разходи за превозването на децата от Белово, където може- ше да се намира тази сграда, до сегашното й местонахожде- ние, са няколко пъти повече отколкото струва самата тя.

   Или с тези пари, полека-лека дадени за превозването на децата за тези почти 20 години, е можело да се построят ня- колко такива гимназии в самия град Белово, или да се изг- ради една, но супермодерна, като тези от развитите държа- ви - с огромна библиотека, с модерни учебни средства, ком- пютърна и аудио-визуална техника, учебни роботи и пр., плувни басейни, прилежащи стадиони, тенискортове и т.н.

  Но - ядец ! Нищо! Само тормоз и мъки ! „Пари нема - дейст- вайте!"

  Като към тези средства за транспортни разходи въобще не съм прибавял загубите от многото дни, които родителите са били в болнични, за да гледат разболяващите им се през зимата деца, от кисненето и висенето по спирките в студа и загубите за даваните от тях средства за лекарства.

   Ако прибавим и тези средства, може да излезе, че и едно специализирано висше учебно заведение ще сме могли да разкрием в Белово.

   Проблемът освен икономически, има и социално-морален характер! Трябва ли и докога ще тормозим нашите деца?   

  Затова в съответствие със закона за допитването до народа, глава трета от него, озаглавена „Местен референдум", имам намерение, ако бъда избран за общински кмет, да организи- рам референдум по този въпрос и каквото реши по висшегла- сие народът на Беловската община, така да бъде.

    Да преместим ли обратно гимназията и прогимназията в центъра на Белово, в сградата на сегашното ни основно уч-илище, което беше някога и гимназия, и то при много по-го- лям брой деца, или да продължават да се тормозят нашите деца и ние, а Общината да продължава да харчи излишни пари за превозването им в никъдето.

   А условия за използването на сегашната сграда на основно- то училище има. Като единствено удобен физкултурен салон липсва, но някоя от съседните сгради на киното или банята могат да бъдат преустроени в удобен такъв салон.

   А спестените от превозването на децата и учителите сред- ства Общината може да ги използва за допълнително поев- ти- няване на храната им, за закупуването на безплатни по- магала, учебници, за отпускането на стипендии и др.

 С този референдум да се реши и въпросът какво да се прави със сградата на сегашната гимназия - да се продаде ли, да се запази ли, в жилища за хората с незадоволени жилищни нуж- ди ли да бъде преустроена. Това да го реши народът. Това е моят начин за решаването на този проблем.

4. СПОРТ, ТУРИЗЪМ.

  За да живеем здравословно ние и нашите деца - предпоста- вка за това е развитието на спорта и туризма. Имахме добра база, но част от нея бавно се руши, а друга, като стадиона в Белово, изграден с доброволния труд на народа, се изплъзна от собствеността на Общината, макар че по закон това, което е създадено с доброволния труд на населението в общината е общинска собственост.

    Тепърва ще разберем дали са и ако са, то кой е продал интересите ни. При положение, че се реализира изцяло или частично дотук изложената част от програмата ми, то ще има средства от реализираните икономии и допълнителни постъ- пления Общината да постегне своята база, запазвайки я за-сега в свои ръце, за да бъде тя общодостъпна за всички, като: 

   със собствени средства подпомага отдиха, спорта и тури- зма и преди всичко да може да осигури безплатни почивки за децата в собствената ни база, да осигури възможността за включването им в различни спортни секции - каквито до- бри традиции, в интерес на истината, имахме и трябва да ги възстановим.

   За популяризирането на спорта и привличането по този на- чин към него на колкото се може повече деца, трябва да бъ- дат подпомогнати местните ни отбори в колективните спорто- ве, защото техните успехи служат като магнит за привлича- не то към занимания със спорт на повече деца.

   Засега моето виждане е, че спортната база трябва да оста- не в ръцете на Общината,а към тази част от нея, към която се проявява интерес за закупуването й или за използването й - като минералния плаж и др. подобни - решението дали да се продават и отдават за ползване под наем или чрез концесии да се вземе чрез референдум, при строго запазване на интересите на Общината и на нашите жители, защото тези обекти са силно доходоносни и парите от тях могат да бъдат

 солидно перо в общинския бюджет, с които да се подпомагат и извършват описваните социални, образователни и спортни дейности.

   Та в никакъв случай апетитните парчета от тези обекти да не бъдат отдадени на безценица и без предварителното провеждане на референдум по този въпрос.  

 Референдумите са пряката форма на участието на граждани-  те от общината в нейното управление, колкото повече такива има, толкова по-добре сработва демократичният начин на уп- равление.

  Точно и само тогава съдбата на гражданите и техните инте- реси е в собствените им ръце. А сега за 10 години нито един референдум не бе проведен, да се види какво мисли наро- дът по един или друг въпрос, свързан с неговите съдбини.  

   А аз имам намерение често да използвам тази най-демок-ратична форма на управление, защото колкото повече човек се вслушва в гласа на народа, толкова по-малка е вероятнос- тта за неудачни решения.

ІІІ, ПРОБЛЕМ N 3 - БЛАГОУСТРОЯВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА И КОМУНАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ

 1. ВОДНИЯТ ПРОБЛЕМ. В почти всички населени места пием силно болестотворна течност, наречена питейна вода.

   Водата от „Владикин извор", ползвана за пиене в Белово, Дъбравите, отчасти в Малко Белово и Мененкьово, както вече по-напред казах, е изклчително варовита и поболи от бъб- речно-каменни болести значителен брой от населението.

   В Голямо Белово и Габровица водата също е варовита, ма- кар и не в такава степен. В Момина клисура и Аканджиево, да- же и лоша, тя пак не достига през сушавите периоди.

  В Сестримо, поради незавършеното строителство на пречис- твателната станция, пък е пълна с боклуци - нефтопродукти, кал и тиня.

  Така че навсякъде в общината това, което го пием от чешми- те, е не просто вода, ами сигурно, макар и бавнодей ствува- що, оръжие за масово поразяване на народа на Беловска община, за което е същото време си и плащаме, и то доста скъпо, за неговото приложение.

    Кардиналното решение на този проблем за цялата община съм го посочил още преди 10 години.

 „ВОДА ГАЗИМ, ЖАДНИ ХОДИМ ! " МАГИСТРАЛЕН ВОДОПРО- ВОД, КОЙТО ПО ПЪТЯ СИ ЩЕ ЗАДОВОЛИ НУЖДИТЕ НА ЦЯ-ЛАТА ОБЩИНА - ПРОКАРАН ОТ КРИСТАЛНО ЧИСТИТЕ ВОДИ НА ЯЗОВИР „БЕЛМЕКЕН".

 Софиянци могат да си докарат кристално чиста планинска вода по така наречения Рилски водопровод от язовир „Бели Искър" в подножието на връх Мусала, на 120 км от тях, а ние да не можем от 20 км да си докараме такава хубава вода!...  

  Та даже за нуждите на София от отделни водохващания за нашия язовир при необходимост се отклонява вода по пътя и за софийските деривации, а за нас не може.

  Ние второ качество хора ли сме, или въобще не ни броят за такива?... Когато пак заради София държавата реши да взе- ме водата на бистричани и сепаревци, те се вдигнаха на бунт, та принудиха тогава държавата пьрво за тях да осигу- ри вода от водоизточниците, намиращи се на тяхна терито- рия и чак тогава хартисващата вода, ако има такава, я хванаха за София.

  Сега ни кроят вариант, вместо от язовир „Белмекен", да ни прекарат такъв водопровод от още незапочнатия язовир „Яд-еница". Кой знае кога ще стане този язовир! Това да не е плувен басейн, та да се направи за година-две?!...

   Пък и в язовир „Яденица" ще се връщат водите, вече минали през централите и поради 30-кратно по-малкия му обем от язовир „Белмекен" степента на замърсяването им от тази де- йност ще е доста по-висока, отколкото водата в язовир „Бел- мекен".

  Пак се опитват да ни будалкат. Та трябва да вземем твърдо решение този водопровод да бъде от яз. „Белмекен", чието изграждане може да започне веднага, а не от яз. „Яденица", чието изпълнение е незнайно докога ще се проточи във времето.

  Ако не вземем решение, и то твърдо отстоявано, за този на- чин за разрешаване на проблема ни с питейната вода, всичко друго е работа на парче, кърпежи на положението, което ви- наги излиза хем ло-скъпо, хем по-бавно във времето, откол- кото е кардиналното - в цялостния му обем - решаване на проблема.

  За нуждите от питейна вода на целия народ на Беловска об- щина е необходимо количество, равно само на една хи- лядна от обема на язовир „Белмекен". Това е една нищож- на, незабележима част.

   А къде е сега на Киро кирията, ако погледнем на всичко това от общодържавен интерес?

  Тая една хилядна от водата на язовир „Белмекен" държава- та, чрез своята НЕК /Национална електическа компания/ я използва за производство на ток, от чиято продажба печели известни пари.

  А пък ние, за да качим водата от „Владикин извор" до всички точки на общината, които се обслужват от него, плаща Общи- ната луди пари за ток за тези помпи, като при това се тровим от тази вода, боледуваме и даваме пари за лечение на сами- те нас и за ремонтите на електронагревателните водогрейни уреди, често-често излизащи от строя заради голямото съдъ- ржание на варовик в тоя боклук.

 Така енергийната компания печели, а ние губим.Като теглим  чертата от позициите на общодържавния интерес, става яс- но, че нашите загуби са по-големи от печалбата на НЕК от из- ползването на тази една хилядна част от водоема на язо- вир  „Белмекен", отколкото ако директно използвахме за пиене тази част от водата на язовира.

   В такъв случай ще излезе, че е по-изгодно общо за държава- та, а значи и за всички, тази само една хилядна част от водите на яз. „Белмекен" да се използва за задоволяване нуждите от питейна вода на народа от Беловска община, отколкото да се прави ток с нея. Това са необорими аргументи.

  Аз, ако стана общински кмет, строителството на такъв вод- опровод ще бъде започнато, и то за сметка на държавата.

  Защото същата тази държава е подписала различни задъл- жи телни за нея международни конвенции, които я задължа- ват при ползването за общодържавни цели на ресурси от да- ден регион, първо с тези ресурси да бъдат задоволени нужди- те на населението от този регион.

  За нуждите и спокойствието на 4-5 семейства кафяви меч- ки по границата ни с Гърция държавата бе принудена по силата на същите международни конвенции да прокарва грамадни тунели, през които да минава новият път за Гър- ция, за да не се чупи хатърът на мечките, та за нуждите на 12 000 човека, а не животни, ли няма да бъдат принудени да направят това за тях.

  Ако чрез доброволни преговори с Общината държавата от- каже да стори това, то тогава може да бъде заставена чрез силата на правото да направи това.

  А така и така са предвидени пари за строителството на такъв водопровод, само че още от незапочнатия яз. „Яденица", кой- то кой знае кога ще бъде готов, така че аргументи от финансо- во естество държавата ни не може да ни противопостави.  

   Колкото е отдалечен от нас яз. „Яденица", толкова е отдале- чен и яз. „Белмекен".Само че от яз. „Белмекен" този водопро- вод може да бъде построен много по-бързо, тъй като язовира вече си го има.

 Но досега не е известно на обществото някой местен управ- ник през последните 20 години да е направил нещо за това.

 А Световната банка отпусна за държавата ни, за строителст- вото на водопроводни мрежи в общините на България, специ- ален воден заем, но нашата администрация пак проспа и това.

  Докато решим по този начин окончателно проблема с питей- ната вода за цялата община, ще трябва да използваме всички възможни средства за подобряване на качеството й, осигуря-ването й в достатъчни количества навсякъде, поевтиняването й или поне недопускане на по-нататъшното повишаване на цената й.

   Сега на много места от старите през времето на сушавите години попресъхнали извори отново започна да извира в оби- чайните количества вода, която при това идва по гравитачен път и е с по-добри показатели от владикинизворната, но не се оползотворява, а си изтича по дерета и рекички, а в също- то време помпи с голям разход на ток качват вода по висо- ките части.

  Ако се използва цялата идваща на самотен по гравитачен път вода, с което се намали количеството на пренасяната с помпи, то цената й ще трябва да намалее поради намаляли- те разходи за еленергия.

   А щом се допуска неизползването на цялото количество гра- витачна вода, и то при положение, че тя е с по-добри качес- тва, това показва, че има нещо гнило в управлението на ВиК.

  Преди, с по-малко управленски персонал, водата беше по-евтина и ВиК се справяше без субсдии от Общината, а сега хем субсидии получават, хем водата е по-скъпа. Като че ли су-бсидиите са равни точно на заплатите, получавани от увели- чението на управленския персонал.

  Ще тряба да се резнат субсидиите, без това да се отразява на заплатата на обикновените работници и служители във ВиК, а като се върне в старото количество броят на управ- ленския му персонал.

 И вместо субсидии за заплати на управляващите го, тези суб- сидии могат да се използват за поевтиняване на водата, чрез провеждането на посочените мерки.

   ВиК, като всяко едно държавно и общинско предприятие, и то на всичкото отгоре и монополист, тези, от които зависят делата му, имат склонност към неефикасно използване на средствата му.