Много държави формират своето национално богатство пре- димно и основно от туризма, та ние ли - българският народ, който по интелигентност е втори в света след еврейския, не можем да сторим това,  ако не ни пречи калпавото на всякак- ви нива управление и вечният страх да се разбунтуваме пред имащите власт и да им кажем „Стига вече тормоз!".

   Една такава първоначална, създадена от крупни инвести- тори туристическа база - комплекс, ще дръпне като мощен локомотив икономиката на общината. Чуждите туристи съв- сем   не идват с жълти стотинки, а с дебели - по нашите стан- дарти - пачки с пари за приятното прекарване на своите по- чивки.

   Привличането и реализирането на такива инвестиции не става за ден-два, това е част от дългосрочната стратегия, но както казва народната мъдрост - „И най-дългият път започ- ва с първата крачка". И ако тази първа крачка бе направена още отпреди, сега вече можехме да сме извървели целия път и да сме усетили ползата от успеха.

 ІІ. ПРОБЛЕМ № 2 - СОЦИАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ

 1. СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ. Много хора са в бедстващо положе- ние, просто е застрашено от гладна смърт физическото им оцеляване - трайно безработните, семейства с един или двама неработещи родители, семейства на инвалиди и са- мите инвалиди, пенсионери с мизерни пенсии.

  Държавата уж създаде своя социална мрежа за обхващане и подпомагане на тези хора, но дупките на тази мрежа явно се оказаха толкова широки, че мнозина изпаднаха през тях, а мнозина вече не са и между живите.

   Общината е длъжна добре да организира своята собствена система за социално подпомагане, независима и отделна от държавните структури.

   Но, ако не се реши ПРОБЛЕМ №1 - проблемът с безработи- цата, все по-труден ще става проблемът с осигуряването на социални помощи, защото все повече хора ще са без работа, което автоматически означава, че все повече хора ще се нуж- даят от помощи, а ако се реши частично или напълно пробле- мът с безработицата, тогава ще намалее и броят на тези, ко- ито се нуждаят от помощи за оцеляване.

   Така че проблемите са взаимносвьрзани. С решаването на проблема с безработицата директно се решава и голяма част от проблема с осигуряването, и то в достатъчен размер, на социални помощи за тези, които ще останат да се нуждаят от тях.

  Дори и сега разпределяните в доста нисък размер помощи не винаги достигат до всички нуждаещи се от тях, а мнози- на въобще са и направо забравени от социалните служители. А работата на тези служители е точно това - да издирват даже и сами нуждаещите се и по всички възможни начини да осъ- ществяват тяхното подпомагане.

   А то дори и на тези, които в действителност имат право на помощи и които сами кандидатстват за тях, на мнозина от тях те им се отказват, и то без никакви обяснения и мотивиране на отказите. А когато се отказва извършване на дадено дей- ствие или отпускане на помощ, то държавният или общинс- ки орган е длъжен да мотивира отказа си и е длъжен да об- ясни и разясни правата на молителя, за да знае той как да защити правата си.

   Това в още ло-силна степен важи за задълженията на соци- алните служители. Та то самото им наименование - социални служители означава служител,  който трябва особено да се грижи за правата на изпадналите в беда и всячески да им съдействат те да бъдат реализирани.

   Много от тези бедстващи, останали без средства за същест- вуване хора биват разкарвани от социалните чиновници по най-различни служби - по поземлени комисии, банки и данъ- чни служби и прочие, за да доказват и носят бележки и удос- товерения, че не са богати, че нямат доходи, че нямат земе- делски земи, много от които земи, освен за направата на тухли от глината им, за друго не стават, или колкото повече човек ги обработва, толкова повече губи от тях и за нищо не стават.

  Тия земеделски земи в нашите краища да не са златни сък- ровища, та притежаващият по наследство човек декар-два да се възмогне от тях, или пък да може да ги продаде и с пари- ците от тях спокойно да си живее?

  А нищо не пречи на социалния служител, ако действител- но е такъв, а не мързелив и нехаещ чиновник, сам да наме- ри служебно или по пълномощно тези документи, които ис- ка от един или друг сиромах, което му е и работа, а не да разкарва изнемогналите граждани, което разкарване им струва много лари, по-скъпо от самата помощ, ако му бъде отпусната такава,

  а ако и това не стане, още повече загазва с разходите, които е направил за тези разкарвания, чрез които и допълнително се унизява пред една или друга служба, давайки обяснения за какво му трябва един или друг документ.

  А в същото време пък на други, на които съвсем не им се полагат помощи и чието благополучно положение е видно и с просто око, по незнайни и потайни критерии им се отпускат безпроблемно помощи.

  Също така има и специален закон за инвалидите - законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инва-лидите, постановяващ ред и права и безплатни привилегии за тези пострадали хора. Но у нас  чиновниците знаят при- лагат само тези закони, които ни налагат тегоби и задълже- ния.

  А инвалидите са около 12-15% от цялото ни общество и те са може би най-беззащитните. Но никой държавен или общинс- ки  чиновник не си е мръднал и малкия пръст, за да приведе в  изпълнение правата на инвалидите, които те имат по този специален закон, а законът е задължителен за всички.

   Но държавните и общински чиновници в България, поради прословутата им вече по цял свят некомпетентност, май въо- бще не са и чували за съществуването на този закон, а той ве- че ще навърши цели 4 години.

  Някой инвалид от общината да е информиран от чиновни- ците за правата му по този закон? - Няма такъв!  

  Информирам ги аз! Ред права имат инвалидите, но които им права не се спазват -право на безплатни животоспасяващи и животоподдьржащи лекарствени средства и консумативи, право на безплатни консултативно-диагностични услуги за деца инвалиди, право на допълнително безплатно обучение.

   Някой да е купил досега с общински средства безплатни учебници за децата инвалиди, учещи тук или навън? - Не ! !  

    Имат право на приемане с облекчение във висши учебни заведения, на специални приспособления и помощни учебни материали.

  Всички предприятия, организации и държавни и общински учреждения с персонал над 50 човека са длъжни да осигу- рят не по-малко от 4% от всички места за работа на трудоус- троени инвалиди.

  Някой друг кандидат-управник да ви е споменавал тези права? - Не!  

  Ами в общинската и държавната администрации, намиращи се на територията на общината, заетите работни места са по- вече от 50,но да е назначен някой трудоустроен инвалид, кой-  то може и желае да работи подходяща за него работа? - Не!  

  Като работодателите нищо не губят от назначаването на трудоустроени, защото парите за заплатите и осигуровките на трудоустроените инвалиди им се привеждат от държав- ния фонд „Професионална квалификация и безработица".

   Значи, ако използваха тези обстоятелства, при положение, че ги знаеха, поне в държавните и общинските учреждения и предприятия можеха да се разкрият работни места за такива хора, парите за чиито заплати щяха да дойдат от споменатия държавен фонд.

  Ето още веднъж разликата между едно добро и компетент- но управление и едно некомпетентно управление. Ето раз-ликата между компетентния професионалист и останалите.  

    До края на програмата ми не мога да опиша всички права, които имат инвалидите и които им права никак не се реали-зират.

 Тези хора, ако искат и се сетят и намерят окомуш човек като мен, всички до един могат да осъдят държавата за наруше- ните им права в съда за защита на човешките права в Страс- бург и да получат солидни обезщетения, та най-после дър- жавата и Общината да започнат наистина да служат на хо-рата, а не народът да служи на държавната и общинската администрации, като дойна крава, от чиито данъци и такси се издържат всевъзможни администрации.

  При мене такива ощетителни за хората действия не могат да се получат.

   Всяко едно нарушение или неанонимен сигнал за такава или неизпълнение от страна на социалните чиновници на задълженията им, или неправомерното им изпълнение, или злоупотреби със служебното им положение ще води до ди- ректното им освобождаване от топлите им работни местенца и срещи с прокурори.

  Тази служба ще бъде под особения ми, и то лично мой, конт- рол. Освен справедливо и законосъобразно разпределение и отпускане на помощите, ще използвам всички възможни и по- знати ми начини за набирането на допълнителни средства за това.

  Съществуват много международни и национални организа- ции, чието предназначение е именно това - отпускането на средства и дарения за изпадналите в крайна нужда и мизе- рия хора в страни като нашата - вечно зле.

  Но досега не е известно в нашата община да е направен по- не един, па макар и неуспешен, опит от страна на социален служител за привличане по този начин на допълнителни сре- дства за социално подпомагане.

  Пък и за какво ли да правят такива опити? И с тях, и без тях заплатата си върви.

  Много общини, но с компетентни и работещи с душа и сърце млади хора в тези служби, постоянно получават такива помо- щи от различни хуманитарни организации - поне докато не преодолеем този несвьршващ кризисен преходен период.      

  Макар този начин за набиране на допълнителни средства да е малко огорчителен като за народ с достойнство, то, ща-не ща, ще трябва да приложа и него.

   Самият аз владея достатъчно умения за осъществяване на елекронни връзки по световната информационна мрежа с всички съществуващи с тази цел хуманитарни организации, но това съвсем не значи, че заради това всички досегашни слу жители в социалните служби ще трябва да запазят местата си, като им върша и тяхната работа.