|
да постигне и в тази
област досега. Спортното градче и зиме, и лете е
препълнено сьс заможни чужди туристи и спортисти.
Това
показва, че има възможности и пазар за тези
турис- тически и спортни услуги, за строителството на
нови елитни хотелски комплекси в тези чудно красиви
местности. Туриз- мът е златна мина.
Неслучайно първо
хотелите в страната ни бяха приватизира-
ни, и то на
солидни цени в сравнение с промишлени гиганти като
„Кремиковци, който зорлем. за един долар, бе
продаден
И неслучайно всички , известни
икономисти и чуждестранни финансови, а и наши банки и
институции препоръчват на Бъ-лгария да насърчи, стимулира, развива и рекламира тази дейност.
Строителството на един или два елитни хотелски
комплекса в тези алпийски части ще осигури работа за
най-малко 200-250 строители от общината, а
впоследствие най-малко още толкова хора ще бъдат заети
в самото хотелиерско, рестора- нтьорско и туристическо
обслужване.
За привличането на такива сериозни и
крупни инвеститори се изисква добра и интелигентна
реклама до всички светов- ноизвестни компании,
занимаващи се с такава дейност, за да бъде привлечено
тяхното внимание и интерес.
Трябва и отлична местна
администрация, която да улесня- ва с компетентната си и
бърза работа всеки един такъв по- тенциален инвеститор.
Досега вече 10 години абсолютно ни-
що не бе направено
в тази насока, а и никой друг не предлага започването
на такива начинания.
Крупните инвеститори - могат да изградят и
ски писти лиф-
тове, и влекове - всичко, което
не е по силите на самата ни с ограничени възможности
община, освен ако самата тя не реши, чрез нарочно
създадена за това свое предприятие /фи- рма/ сама да
кандидатства за заеми за такива цели пред на- ши и чужди
финансови институции, което е :
сложно начинание,
изискващо ангажирането на доста, и то добри специалисти извън калпавата ни администрация, без при
това да бъде абсолютно сигурно, че даденият проект,
ко-йто ще бъде разработен, ще получи финансиране от
съответ- ните институции, тъй като те с основание гледат подозрите-
лно на всеки един държавен или общински
бизнес, още пък повече в областта на туризма, където
по света няма държав- ни хотели и ресторанти.
Та така че
е ло-добре за тази цел и този риск да бъде поет от
крупни и специализирани в този вид бизнес могъщи
чужде- странни инвеститори.
А пък Общината ще задели и
разрабо- ти терени в тези курортни местности, за
по-малки обекти за лични нужди и за развиване на
туристически бизнес на и от местни жители от нашата
община.
Толкова са много свободните общински територии
в подхо- дящите за туризъм места, че за всяко едно
семейство от об- щината могат да бъдат отделени по 2-3
дка терени за тази цел.
И ако не побързаме да обявим
тези места като курортни зо- ни, то с общинската ни
собственост по тези места, по силата на гадни закони,
ще се разпореди по свое усмотрение обла-
стната управа,
или това значи държавата, и ние пак ще ос-
танем с пръст
в уста.
Много държави формират своето
национално богатство пре- димно и основно от туризма, та
ние ли - българският народ, който по интелигентност е
втори в света след еврейския, не можем да сторим това,
ако не ни пречи калпавото на всякак-
ви нива управление
и
вечният страх да се разбунтуваме пред имащите власт
и да им кажем „Стига вече тормоз!".
Една такава
първоначална, създадена от крупни инвести-
тори
туристическа база - комплекс, ще дръпне като мощен
локомотив икономиката на общината.
Чуждите туристи съв-
сем не идват с жълти стотинки, а с дебели - по
нашите стан- дарти - пачки с пари за приятното
прекарване на своите по- чивки.
Привличането и
реализирането на такива инвестиции не става за
ден-два, това е част от дългосрочната стратегия, но
както казва народната мъдрост - „И най-дългият път
започ- ва с първата крачка".
И ако тази първа крачка бе
направена още отпреди, сега вече можехме да сме
извървели целия път и да сме усетили ползата от
успеха.
ІІ. ПРОБЛЕМ
№ 2 - СОЦИАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ
1. СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ.
Много хора са в
бедстващо положе- ние,
просто е застрашено от гладна смърт физическото им
оцеляване - трайно безработните, семейства с един или
двама неработещи родители, семейства на инвалиди и са-
мите инвалиди, пенсионери с мизерни пенсии.
Държавата уж създаде своя социална мрежа за
обхващане и подпомагане на тези хора, но дупките на
тази мрежа явно се оказаха толкова широки, че мнозина
изпаднаха през тях, а мнозина вече не са и между
живите.
Общината е длъжна
добре да организира своята собствена система за
социално подпомагане, независима и отделна от
държавните структури.
Но, ако не се реши
ПРОБЛЕМ №1 - проблемът с
безработи- цата, все по-труден ще става проблемът с
осигуряването на социални помощи, защото все
повече хора ще са без работа, което автоматически
означава, че все повече хора ще се нуж-
даят от помощи, а ако се реши частично или
напълно пробле- мът с безработицата, тогава ще намалее и броят
на тези, ко- ито се нуждаят от
помощи за оцеляване.
Така
че проблемите са взаимносвьрзани. С решаването на
проблема с безработицата директно се решава и голяма
част от проблема с осигуряването, и то в достатъчен
размер, на социални помощи за тези, които ще останат
да се нуждаят от тях.
Дори и сега
разпределяните в доста нисък размер помощи не винаги
достигат до всички нуждаещи се от тях, а мнози-
на въобще са и направо забравени от социалните
служители. А работата на тези служители е точно това -
да издирват даже и сами нуждаещите се и по всички
възможни начини да осъ-
ществяват тяхното подпомагане.
А то дори
и на тези, които в действителност имат право на
помощи и които сами кандидатстват за тях, на мнозина
от тях те им се отказват, и то без никакви обяснения и
мотивиране на отказите. А когато се отказва
извършване на дадено дей- ствие или отпускане на помощ, то държавният или
общинс- ки орган е длъжен да мотивира отказа си и е длъжен да
об- ясни
и разясни правата на молителя, за да знае той как да
защити правата си.
Това в още ло-силна
степен важи за задълженията на соци-
алните служители. Та то самото им наименование
- социални служители означава служител, който трябва
особено да се грижи за правата на изпадналите в беда и
всячески да им съдействат те да бъдат реализирани.
Много от тези
бедстващи, останали без средства за същест- вуване хора
биват разкарвани от социалните чиновници по
най-различни служби - по поземлени комисии, банки и
данъ- чни служби и прочие, за да доказват и носят
бележки и удос- товерения, че не са богати, че
нямат доходи, че нямат земе- делски земи, много от
които земи, освен за направата на тухли от глината им,
за друго не стават, или колкото повече човек ги
обработва, толкова повече губи от тях и за нищо не
стават.
Тия земеделски
земи в нашите краища да не са златни сък- ровища, та
притежаващият по наследство човек декар-два да се
възмогне от тях, или пък да може да ги продаде и с
пари- ците от тях спокойно да си живее?
А нищо не пречи на
социалния служител, ако действител- но е такъв, а не
мързелив и нехаещ чиновник, сам да наме- ри служебно
или по пълномощно тези документи, които ис- ка от един
или друг сиромах, което му е и работа, а не да
разкарва изнемогналите граждани, което разкарване им
струва много лари, по-скъпо от самата помощ, ако му
бъде отпусната такава,
а ако и това
не стане, още повече загазва с разходите, които е
направил за тези разкарвания, чрез които и
допълнително се унизява пред една или друга служба,
давайки обяснения за какво му трябва един или друг
документ.
А в същото време пък на
други, на които съвсем не им се полагат помощи и чието
благополучно положение е видно и с просто око, по
незнайни и потайни критерии им се отпускат
безпроблемно помощи.
Също така има и
специален закон за инвалидите - законът за защита,
рехабилитация и социална интеграция на инва-лидите,
постановяващ ред и права и безплатни привилегии за
тези пострадали хора. Но у нас чиновниците знаят
при- лагат само тези закони, които ни налагат тегоби и
задълже- ния.
А инвалидите
са около 12-15% от цялото ни общество и те са може би
най-беззащитните.
Но никой държавен или общинс- ки
чиновник не си е мръднал и малкия пръст, за да приведе
в изпълнение правата на инвалидите,
които те имат по този специален закон, а законът е
задължителен за всички.
Но
държавните и
общински чиновници в България, поради прословутата им
вече по цял свят некомпетентност, май въо- бще
не са и чували за съществуването на този закон, а той
ве- че ще навърши цели 4 години.
Някой инвалид от
общината да е информиран от чиновни- ците за правата
му по този закон? - Няма такъв!
Информирам ги
аз! Ред
права имат инвалидите, но които им права не се спазват
-право на безплатни животоспасяващи и животоподдьржащи
лекарствени средства и консумативи, право на безплатни
консултативно-диагностични услуги за деца инвалиди,
право на допълнително безплатно обучение.
Някой да е купил
досега с общински средства безплатни учебници за
децата инвалиди, учещи тук или навън? - Не ! !
Имат право на приемане с
облекчение във висши учебни заведения, на специални
приспособления и помощни учебни материали.
Всички предприятия, организации и държавни и общински учреждения с
персонал над 50 човека са длъжни да осигу- рят не
по-малко от 4% от всички места за работа на
трудоус- троени инвалиди.
Това да
е изпълнено на територията на общината? - Не!
|