|
Така тези от производителите, които искат
и могат, ще рабо- тят с предварителни договори за
изкупуване на продукцията им с осигурен по този начин
пазар за нея, ще знаят от кое ко- лко да произведат,на
какви цени ще го продадат, ще могат да си правят точни
и дългосрочни сметки, без да изпадат както досега в
ситуации на безнадеждност и отчаяние.
Квотите -
количеството продукция, които ще бъдат разпре- делени
за произвеждане между отделните производители, ще
бъдат разпределяни така, че да може да се осигурят на
колкото се може повече производители едни прилични
до- ходи, а не едни да вземат всичко, а за другите да не
остане нищо.
При разпределението на тези квоти ще се
взимат предвид също така и доходите на даден
производител от други дейно- сти, за да не се получава
страшното разделение на малка част сврьхбогати и
голяма част крайно бедни.
С този меха- низъм, по този
начин, така ще се отпуши и пазарът за остана лите
производители, които няма да искат или няма да могат
да работят с договори.
Посочените мерки също не
изискват някакви допълнител- ни средства от страна на
Общината, та да се прилагат дежу- рните оправдания, че
пари няма. Така, пак със собствените пари на Общината,
които тя така или иначе дава за закупува- нето на тези
храни, ще се развива бизнесът на нашите произ- водители,
наши жители ще си осигуряват доходи от това, а не все
чужди производители.
Това е въпрос на творческо,
изобретателно, смело и ориги- нално самостоятелно
мислене, което и на много други места съм подчертавал,
че смятам, че по стечение на обстоятелст- вата
притежавам в голяма степен. Ако друг имаше подобно
мислене, нали би предложил подобни или същите мерки?
Но щом това не е сторено от конкурентите ми, този факт
сам по себе си говори за значителните разлики помежду
ни.
Докато кметовете, а и въобще всички управници,
бъдат из- бирани и назначавани по политически
пристрастия и подбуди ,а не само според личностните им
качества и умения, то
не само няма да мръднем напред от
този хал, ами и още по-ло- шо ще става.
Веднъж завинаги
трябва да преодолеем партийния крите-
рии за издигане,
избиране и назначаване на кадрите.
Като ходим при
някой добър лекар, питаме ли го от коя пар-
тия е, или
на коя симпатизира? Не, интересуваме се само да-
ли е
способен и дали да ни излекува бележките.
Та така е и
при избора на кмет. Ние не избираме партия или
организация за кмет, а човек, който да ни свърши
работата, за която сме го избрали и чието извършване е
залегнало в неговата програма. За разрешаването на
един или друг проб- лем не ходим при партии и
организации, а търсим кмета - чо-
века, който сме
избрали.
Та така че е в наш интерес да се съобразяваме
именно еди- нствено и само с личностните способности и
умения на кан- дидатите, а не с това кой от коя партия
е. Е, аз например не съм издигнат от никоя партия -
независим кандидат съм. Издигнат съм с подписката на
огромен брой жители на общината.
Ами ако беше
забранено партии да издигат кандидати, как щяха да се
издигнат тогава и как щяхме да ги избираме, по какви
критерии щяхме да гласуваме за един или за друг?
Единствено и само по личностните - индивидуалните -
спо- собности и умения на кандидатите. Извинявайте за
това отк- лонение, но то е част от обръщението ми към
вас.
Та да продължа с
проблема за производството и изкупува-
нето на селскостопанската продукция. В
перспектива общи- ната може да направи едно свое
предприятие, което да изку- пува и преработва тази
селскостопанска продукция, която е необходима за
нуждите на общинските заведения и по този начин да се
осигурят на наша територия допълнителни рабо-
тни места
за 50-60 човека.
А след като
това предприятие стъпи на крака, то работници-
те му, ако пожелаят, ще могат да
го закупят, а получените от това пари общината да ги
инвестира за създаването на нови работни места и
благоустрояване.
6.1. Общината може да направи и друго
за насърча- ване и развитие на селскостопанското
производс- тво. Може да направи
това, което не е по силите на отделния
производител
По различни програми се отпускат
дългосрочни кредити за създаване на трайни
насаждения, като овошки, лози и др.,ко-
ито дават едни
сигурни, високи и постоянни доходи, тъй като цените на
продукцията от тях са сравнително високи и посто-
янни.
Те са такива
видове култури, които се изкупуват бързо и без-
проблемно, защото са суровини за наши
традиционни и изве- стни в цял
свят производства на хранително-вкусовите ни
предприятия и винарски изби.
Съобразно природните
дадености в общината в нея по пол-
ските й - по-ниски части на началото на Тракия
- може да се
възроди лозарството, а по неполивните високи
полета като тези между Голямо Белово, Сестрино,
Момина клисура, Габ- ровица и
др., по мнението на специалисти, с успех могат да
се отгледат като трайни насаждения :
ранни
череши и вишни, маслодайни рози и др.,
всички, кои- то се развиват и
плододават до края на месец май и средата на юни, така
че за тяхното развитие не е опасно, че могат да
попаднат в сушави периоди, тъй като обикновено до това
вре- ме на годината почвената
влажност е достатъчна от обичай-
ните пролетни дъждове и които култури по
високите полета не изискват кой знае какви особени
грижи.
Та какво може да
направи Общината в това отношение?
-Това,
което е сложно и почти невъзможно за отделния про-
изводител - да засади и опази такива насаждения.
Общината може да наеме от отделните ,съгласни
за това собственици земя, върху която да засади
споменатите насаждения в по-високите полета в равнната
част от нея и да осъществи тяхно- то развитие и опазване до плододаването им.
Примерно около 1 000 /хиляда/
дка овошки и маслодайни рози и около 1 000 /хиляда /
дка винени лозови насаждения ,като за
отделните желаещи да отдадат под наем за тази цел
земята си собственици бъде определена
една квота от
по около 10-15 дка, та за по-голяма част от
населението да се осигурят едни нормални доходи и
препитание в близкото бъ- деще.
Или, ако общо се засадят
с такива трайни насаждения око-
ло 2 000 /две хиляди/ дка и квотата за едно семейство
е око- ло 10 дка, то за
около 200 семейства от общината, представ-
ляващи около 10% от населението, ще се осигурят
в близко бъдеще едни сигурни добри доходи, при това
без никакъв риск от тяхна страна, които приблизително
10% от населени ето са
желаещите, които ще останат да се занимават и пре-
питават със селскостопанското производство.
Не може да се правят
планове само ден за ден и да се взи- мат само пожарни
мерки. Освен спешните, трябва да се раз- работват и
прилагат такива дългосрочни и създаващи устой- чиво
развитие начинания. Ако такива начинания бяха
предп- риети примерно през 92-93 г. вече сега
щяхме да усетим тя- хното благотворно влияние върху
нашето население и иконо- мика.
Та
механизмът за осъществяването на тези начинания ще е
следният: Общината проучва общественото
мнение и желае- щите да се включат в тези начинания и
наема от тях съответ- ните декари земя.
По
различни програми отпускат сравнително лесно достъпни
за създаването на такива трайни насаждения заеми и
Общи- ната по-лесно може да осигури такива средства.
Самата тя, чрез специализирано и нарочно създадено за
тази цел свое предприятие, ще осъществи засаждането,
опазването и отг- леждането на тези насаждения, като:
се запазят
границите на земите на отделните собственици, които
винаги да имат достъп до тях и ако пожелаят, да мо-
гат да се включат със своя и на семействата им труд в
тези осъществявани на собствената им земя мероприятия.
Като всеки
един такъв собственик по договора с Общината за
наемането на земята му ще има възможност според този
договор по всяко време да прекрати договора за наем и
сам да започне да се грижи за насажденията на
собствената му земя, след като възстанови на
Общината вложените от нея до този момент средства за
провеждането на тези начинания на неговата земя.
А ако няма такива
средства или не желае преждевременно- то прекратяване
на договора и поемането в собствени ръце отглеждането
на тези засадени на собствените му земи наса- ждения,
то тогава:
Общината ще използва
земята му под наем за време до ня- колко години след
плододаването на тези насаждения, така че да може да
върне заема, направен за тяхното създаване, след което
земята, заедно с тези насаждения, остават обрат- но в
разпореждането на собственика им и каквато поиска, то-
ва да направи с нея - да я продаде, да я отдаде
изгодно под наем или сам да се препитава от нея.
Тези благоприятни за създаването на трайни
насаждения заеми с нищо не биха затормозили
допълнително финансо- во Общината, защото връщането им
започва чак тогава, ко- гато насажденията започват да
плододават и да носят по този начин доходи и печалби.
Така и за самото създаване на тези насаждения се
разкри- ват нови работни места. А пък опазването на
земеделските земи и продукция, чрез организирана
охрана от пьдари, е и сега задължение на Общината,
което тя в момента, а и от го- дини наред, въобще не
го и прави.
И ако за един
собственик е непосилно и нерентабилно да охранява 2-3
дка насаждения, то не така стои въпросът за
възможностите на Общината и рентабилността при охрана-
та на 2 000 - 3 000 дка земи.Все
някога трябва да започне въ- зраждането на българското
земеделие и повече този момент просто не може да се
отлага .По още един начин Общината може да подпомогне
развитие- |