Как ще постъпя аз? - Ами решенията са елегантни, без лри- нуди към работодателите - шефовете на фирми. В този слу- чай, както и в много други, няма кой да нареди на кмета как да постъпи, какво да направи, той сам трябва да измисли, да изобрети решението.

   Ето какво е едно от решенията. Тъй или иначе, на трайно безработните, които вече не получават помощи за безработи- ца от Бюрото по труда, Общината е длъжна да дава социални помощи в размер на някакви си мизерни 30-40 000 лв.

   А с тези мизерни средства може да им се осигури нормална работа и нормални за нашето равнище - средни доходи от по 160 - 200 000 лева.

   Как? Ами ето така: ще приеме Общината своя наредба, че всеки работодател, който наеме на дадена работа безрабо- тен жител от нашата община, то за този жител Общината ще привежда от своя бюджет на взелото го на работа предпри- ятие част от социалните осигуровки или част от заплатата, които  предприятието  ще плаща з а осигуряването  на  този
наш жител или за изплащането на трудовото му възнаграж- дение.

   По този начин наемането на работа на жител от общината ни ще излиза по-евтино за работодателя, отколкото използ- ването за тази работа на жител от друга община    /и при това
нашият жител няма да работи за по-малко пари/, тъй като за нашия жител част от средствата, които работодателят трябва да внесе в бюджета като осигуровка за него или да му плати трудовото възнаграждение, ще се поемат от Общината:

   - ще се възстановят на работодателя от общината.

   И тогава работодателите сами ще са заинтересовани -  без
принуди, да наемат безработни жители от нашата община и да се освобождават от чуждите жители, защото нашите жи- тели, за които Общината ще поеме част от осигуровките или част от заплатите им, ще излизат по-евтино на работодателя 

   Така хем работодателите ще са заинтересовани да наемат наши безработни жители като освобождават жителите от дру- ги общини, хем с тази малка сума от 30- 40 000 лева месечно, които така или иначе се дават от общинския бюджет на оста- налия трайно безработен наш жител, на него може да му се осигури нормална работа и нормални доходи - значително
по -големи от изплащаните му социални помощи.

 Губи ли нещо общината от това? - Не, напротив - печели! Тя така или иначе трябва ва даде на трайно безработния тези пари като социална помощ.

   А така, ако по този начин с тези тъй или иначе полагащи му се средства, му се осигури работа, то тогава под форма- та на част от данъците, които се плащат от заплатата му, се връщат обратно в общинския бюджет.

  И нашият жител, за разлика от жителите на други общини ще  похарчи значителна част от заплатата си за прехрана, дрехи и др. в нашата, а не в други общини, с което ще допринесе за развитието на бизнеса,икономиката - в нашата община, а не в други общини.

  2/ За наемането на безработни наши жители фирмите могат да бъдат насърчавани за това и с други материални стиму-ли:

  За всеки нает безработен наш жител да му се връща - под една или друга форма, като субсидия за разкриването на ра- ботни места, част от дължимите от фирмите местни данъци и такси -  като данък сгради и такса смет например.

   З/ Като едновременно с вече посочените икономически стимули ще се приемат и мерки - общински наредби с адми- нистративен, бюрократичен характер спрямо жителите от други общини, така че да им е затормозено и затруднено за-емането на работни места от тях в нашата община, и оставя- нето на заети такива вече от тях.

  3.1/ На основание чл. 21, ал. 1, т. 13, във връзка с чл. 22 от Закона за местното самоуправление общината може да при- ема различни наредби, правилници и пр., с които да:  

   - определя изисквания за дейността на физически и юри- дически лица на нейна територия, които произтичат от соци- алните и друга особености на населените места.

   И тъй като социалните особености - каквато социална осо- беност е голямата вече безработица, са силно влошени, тя може да приеме съответните наредби и правилници за подо- бряване на тези социални особености на нейна територия, като за неспазването на тези нареди и правилници от стра- на на чуждите работници, във връзка със заемането и нае- мането на работни места в нашата община, законът предви- жда глоби до 50 000 лева, налагани от общинския кмет.

 Та с такива правилници ще затармозя наемането на работна сила от чужди общини и ще предизвикам и допълнително ос- во бождаване по този начин на вече наети чужди работници в наши предприятия.

  В тези правилници ще се запишат безброй изисквания към чуждите работници, като за неспазването на което и да е от тях ще се предвиждат и налагат упоменатите глоби.

  Може да се запише, че чуждите работници са длъжни всеки месец по два пъти, през две седмици, да подават в общинс- ка та администрация декларации, че продължават да рабо- тят в нашата община, че работят на нейна територия;

 да подават декларации и документи и от поземлени комисии и данъчни служби за притежаваните от тях земеделски земи и реализирани странични, освен от работата им на наша те-ритория, доходи.

   Да подават декларация каква точно работа заемат и къде я заемат, да представят документи за квалификации и образо- вание. Декларации за доходите и имотите на другите членове от семействата им.

  Да представят на общинската администрация и работода- теля си удостоверение от нашата служба по заетостта, че за заеманата от тях работа не съществува безработен наш жи- тел със съответната квалификация за нейното заемане и много други.

  По подобие на безбройните документи и декларации, които различните държавни служби изискват ежемесечно или през други срокове да им бъдат предоставяни от всички нас, обик- новени хора и дребни и всякакви по вид и размер предприе- мачи.

  Та така че немалка част от времето си, ежемесечно чуждият гражданин да си го губи в търсенето и предоставянето на те-зи  документи и декларации, като за неизпълнението на кое- то и да е изискване от този правилник ще му се налагат упо-менатите глоби от по 500 000 лв.

   И както нашата държава всеки ден сменява законите, та никога никой да не ги знае абсолютно точно, освен ако не се занимава само с това - така и Общината ни постоянно ще извършва промени в тези правилници, които се отнасят до чуждите работници на наша територия, та никога да не могат да ги знаят окончателно и веднъж завинаги и все да са във вечни нарушения, които нарушения ще водят до :

   периодичнит е им глобявания с тези високи глоби, всичко което в крайна сметка, заедно с другите, по-напред посоче- ни мерки, ще ги принуди да напускат работните места в на- шата община или да работят само за глобите си.

   А и самите им работодатели ще търсят под вола им теле, та да се освободят от тях и да наемат на тяхно място по-евтино излизащите им наши работници, с прилагането на стимулите за това за тях.

   И макар че този комплекс от мерки се позволява от зако- ните, факт е, че досега нищо от това не е измислено и нап-равено или предложено да бъде направено от когото и да е в нашата община.

  Ето това е пример за творческо, изобретателно и същевре- менно съобразено със законите мислене, каквото, смея да мисля, че в голяма степен притежавам.

  И ,за да не хитруват жители от други общини, като започнат да се регистрират за наши жители, за да се възползват от привилегиите на нашите жители и за да избягнат ограниче- нията за чуждите жители, ще запишем в тези наредби и пра- вилници, че привилегиите в тях ще се прилагат за жители на общината, регистрирани като нейни жители до датата на изборите.

  А тези, които са се регистрирали като жители на нашата об- щина по-късно от тази дата, ще могат да се ползват от тези привилегии само ,ако са родом от нашата община или пък са се оженили и омъжили за наши жители.

  А , ако това стимулиране на наемането на работа на наши жители и затормозяване постъпването на работа на чужди жители не се направи скоро, то тогава хептен ще я загазим.  

  Започва строежът на язовир „Яденица" и ако няма такива местни наредби и правилници, пак няма да се наемат с пре- димство на работа нашите безработни и пак ще се наемат чу- жди жители, а нашите ще хартисват и увисват.

   А , ако ги има тези местни наредби и правилници, то рабо- то-дателите - различните строителни фирми, които ще изг-раждат язовира, ще са силно заинтересовани да наемат ко- лкото се може повече наши жители.

  То и сега се извършват подготвителни работи за строежа на язовира, но много е малък процентът на заетите в тези дей- ности наши жители. Повечето от заетите в тези дейности са жители от други общини, поради изброените причини.

  Това е безумие и геноцид, бавно и мъчително изтребление  на народа от нашата община !

   Изсякоха ни горите, взеха ни водите, с които поливат чак до Стара Загора, но не и в нашата община, а ние пием бок- лук вода, съсипаха ни природата, а на всичко отгоре и ра-бота няма за нашите жители.

 Кой друг, ако не собствената им община трябва непреклон- но и неотстъпно да защитава техните интереси? Та това е вторият аспект на проблема с безработицата - разкриването на нови работни места.

  4/ Освен че на язовир „Яденица" ще може да бъдат разкри- ти нови работни места, които могат да бъдат изпуснати от нашите безработни жители, ако не се приеме и приложи моя  пакет от изброените мерки, то всяка година с пари на самата каша община се разкриват работни места, но които се заемат не от наши, а все от чужди жители.

   Какво имам предвид? Всяка година, така или иначе, малко или много. Общината ни извършва различни ремонти, частич- ни благоустроявания и пр. - на улици, училища и т.н.

   Но от 10 години наред провежданите често търгове за спе-челването на тези общински поръчки се печелят все от външ- ни за нашата община фирми. Все пак всяка една фирма може и честно да спечели даден търг за общинска поръчка.

   Но има един друг проблем. Нищо не пречи още в условието на търга да бъде включена клауза, че за изпълнението на една или друга общинска поръчка спечелилата търга фир- ма ще използва, в зависимост от характера на работата, от 70% до 90% от работната ръка - безработни жители на наша- та община. Който плаща, той поръчва музиката !

  Та щом Общината плаща за тези поръчки, тя ще определя условията.

    А това са обикновено все строителни и ремонтни дейности, за които има достатъчно работници и специалисти в нашата община. А досега най-обикновени строителни работи, които се финансират с пари на нашата община, се извършват от ра- ботници от различни краища на България, но не и от нашите безработни, които имат не по-малки знания и умения И тънат  в отчаяние и мизерия.

  На шефа на една фирма, спечелила общинска поръчка, му е все едно дали обикновената строителна работа ще бъде извършена от Драган от Белово или от Ахмед от Смолян.

   В предложената от фирмата му оферта той си е калкулирал печалбата за себе си и самата фирма.

  Но за общината ни не може да бъде все едно дали с нейни- те пари ще получи работа  неин жител или чужд жител. С на- шите пари трябва да се осигурява работа на наши жители.

   За това не се иска кой знае какво - само липса на корупция, управленски и делови умения, които да доведат до включва- нето на такива клаузи за наемането на наши безработни при провеждането на търговете за общински поръчки.

 5/ Друг бърз начин за разкриването на нови работни места и насърчаване на заетостта е следният:

   Много от дребния бизнес в нашата община се осъществява в наети за това обекти, които са общинска собственост.

  Но Общината досега ги отдаваше на тези дребни предприе- мачи за едни много кратки срокове - от по 2-3 години, които не позволяват да се разгърне нещо по-мащабно, да инвес-тират тези хора повече средства за разширяване на дейнос- тта им, което разширяване е неизбежно съпроводено с разк- р-ване на нови работни места.

   Какво може да се направи за този къс срок от две-три годи- ни, за колкото време Общината им предоставя тези обекти? Почти нищо.

   Ако кара човек по закон, само докато извади безбройните за осъществяването на дадена дейност проехти, съгласувани с по 10-ина инстанции, съгласувания, разрешения, позволе- ния, лицензи и прочие - то минали година и половина - две.

   И за останалата една година, ако въобще има такава, ще трябва да реализира проекта, да пусне обекта в действие и да реализира за този кратък срок доходи, за да си върне вложените инвестиции, за които обикновено дребните пред- приемачи вземат заеми от банки, а :

  ако пък не ги върнат, им отиват заложените къщи и апарта- менти, и след всичко това, след изтичането на дадения му къс от Общината срок. трябва пак да се явява на търг за ново наемане на пуснатия с толкова мъки от него обект, без да е сигурен, че той ще спечели търга и че вложените от него пари, средства и труд няма да отидат на вятъра.

  А ако пък рече да не кара по закон, то го дебнат хиляди ко- нтролни органи с огромни разорителни санкции, така че пък ако рече да прегази някой закон, за да пусне по-бързо обек- та в действие, за да не фалира той и семейството му, го гро- зи пък опасността да фалира от някои разорителни глоби.  

  Ами, че то така законен бизнес не може да се прави. Насила са карани хората да стават закононарушители.

  Казал го е народа: „Бедният иска да живее почтено и зако- нно, ама не може, богатият може, ама не иска!"

   Бизнесът - малък, среден или голям, иска спокойствие, сигу- рност и предсказуемост. А не такива сурови и непредсказуеми условия - дали тъкмо като си направи обекта, няма да бъде изхвърлен от него, поради изтичането на срока, за който му е предоставен.

   С тези кратки срокове за отдаване на общински обекти се цели не истинското развитие на бизнеса, а друго - дребните предприемачи непрекъснато да зависят и да се молят на местната власт.

  Да бъдат поставени в едно унизително положение на веч- на зависимост и несигурност, което е предпоставка за въз- никване на корупция и упражняване на рекет върху тях от страна на местното и държавно управление. Ами това си е чиста диктатура, а не свободна пазарна икономика!...

  Какво ще направя аз ? - Това, което е полезно едновремен- но за всички - за самата община като цяло, за нейните безра- ботни жители и за самите дребни бизнесмени, каели за своя бизнес общински обекти.

  Ще предложа увеличение на сроковете им за ползването на тези обекти до максимално позволения от закона срок от 10 години, при поемане на задължение от тяхна страна за допълнителни инвестиции и разкриване на нови работни ме- ста, чийто брой ще бъде съобразен с размера на обекта и не- говата стойност и предназначение.

   За един такъв, вече сравнително дълъг 10-годишен срок, дребният предприемач може вече да работи много по-спо-койно, с по-големи мащаби и инвестиции, тъй като за този по-дълъг срок има по-голяма възможност да си възвърне споко- йно стойността на вложените усилия, средства, труд и заеми.  

    Като при изпълнението от страна на дребния бизнесмен или бизнесдама на условията по тези нови дългосрочни до- говори ще има опция,че след изтичането на определен срок ,през ,който той изпълнява своите задължения, ще може с предимство да закупи ползвания обект, което веднъж зави- наги ще елиминира неспокойствието и несигурността.

   Вече има и закон  за малкия и дребния бизнес, който задъ- лжава общините да отделят процент от своите обекти за про- дажба и отдаване под наем специално на малки и средни предприемачи.

  Та така че тези ми действия ще бъдат напълно законосъоб- разни, като едновре­менно с това ще защитят интересите на всички - на безработните, на дребните фирми и на самата община.

 6/  Продължавам разглеждането на проблема с безработи- цата, погледнат и от друг аспект - насърчаване на самозае- тостта.

  Тоест тези, които могат сами да си създадат работа и препи- тание за себе си и семействата им. Тези желаещи това хора да имат възможност да направят това.

   Неразривно свързан с това е проблемът за изкупуването и реализирането на селскостопанската продукция на нашите производители, с който дребен бизнес се занимава значите- лна част от населението и който упоменат проблем е много болезнен, за чието решаване никога досега Общината ни не е показала и наченки за съдействие за решаването му.

  Такива наченки допреди узнаването на моята програма не се предлагат от никой от другите кандидат-управници.

   Какво казват производителите?- „Не ми хвали стока, а ми хвали пазар."

   Като се вслушва и знае човек народните мъдрости и има не- що в главата си да размишлява, може да намери решение на много проблеми.

  Така! Известен, сигурен за част от продукцията пазар има и той може да бъде осигурен от Общината.

   Как? Докато селскостопанските производители се чудят къ-де и как да реализират стоката си и какво да я правят, в съ- що- то време има много общински заведения - детски гради- ни, училища, социални кухни и пр., които купуват храна, кон- серви - зеленчукови и плодови, месо, яйца, сирене и т.н.

   По закона за общинските поръчки Общината ще обявява тъ- ргове за доставка от консервните фабрики, месопреработва- телните предприятия, мандри и др. на необходимите изброе- ни общински заведения храни, като със заданието на своята поръчка Общината ще:

   гарантира изкупуването пък от страна на тези фабрики на тези необходими за производството на тези продукти суро- вини да става от наши производители.

    Коя фабрика няма да има интерес да имат такъв сигурен пазар - купувач на стоката й, като Общината?

  Но в условията на търговете /конкурсите/ ще бъде записа- но , че тези фабрики ще се задължат от своя страна да заку- пят нужните им суровини за производството на тези продук- ти - сурови плодове, зеленчуци, живи животни, яйца, мляко и пр. от производители от нашата община.